Интервю с Део и Дичо, актьори от Бунтът на L.

Movies-BG.org - Вашият гид във филмовия свят.

Начало | Новини | Форум | Гласувайте за нас в BGtop.net |

Агент XXL 2 (2006)

Моят профил

В Movies-BG.org

Филмов свят

Интересно

Интервю с Део и Дичо, актьори от Бунтът на L.

Део:„Човек трябва да има нещо, в което да вярва”

- На 19 септември е премиерата на „Бунтът на L”. Там играеш главна роля. Филмът вече мина на един от най-големите български фестивали „Златна роза” във Варна. Как се прие там?
- На фестивала беше предпремиерата и нямаше как да не отида. Във вторник пътувахме към морето в единайсет, пристигнахме точно преди прожекцията и след първия час трябваше да си хвана нощния влак, за да се върна обратно в София. Имах снимки на другия ден. През този един час, в който седях в салона, хората ръкопляскаха на определени места и се смееха. Беше много готино. Имало е силни ръкопляскания на края на филма. Доколкото знам, даже са ми дали награда за изгряваща звезда. Така че благосклонно се е приел поне на фестивала. Там хората, може би, са по-отворени и по друг начин гледат на българското кино. Не знам дали така ще бъде приет в киносалоните.

- Пожелавам ти да е така. Твоят герой Лорис влиза в затвора и преживява доста трудни моменти – времето на прехода. Близък ли е той до теб, до твоите виждания за живота и изобщо какво си спомняш ти от този преход?
- Какво да ти кажа – на 31 години съм. Имам чувството, че като мине време си спомням тези неща, които са ми липсвали най-много. Едното е това да си търся новия албум на „Depeche Mode”. Да го имам една година след като е излязъл и после да си го записвам от една касетка на друга. Спомням си, че тогава имаше неща, на които абсолютно се радвахме. Съществуваше база, на която да се стъпи, която в западните страни е религията. Основният проблем сега на всеки един от нас е, че няма на какво да се опрем. Някак си се получава една дупка, а човек трябва да има нещо, в което да си вярва. Лично на мен това ми липсва от преди. Безспорно имаше и много негативи.

-Обичаш ли българското кино?
- Ами... последните български филми, които съм гледал са три: „Писмо до Америка”, „Емигранти” и „Мила от Марс”. Имам предвид от новите. Иначе старите филми ме кефят много. Жизнерадостни са и някак “по-пипнати”. Последно гледах „Авантаж”. Много готин филм.

-С Дичо правите музикални дуети, а вече и “кино” дуети. Мислите ли за други съвместни проекти?
- Ще направим още едно парче, живот и здраве. Той сега има нова песен, която ще се появи малко след като филмът тръгне по кината. Много е готина. Може би точно такава, каквато очакват хората от него – романтично парче. Не обяснява, че няма шеф, ами си пее за любов. И му отива. Мисля, че песента ще се хареса. Много е мелодична. Просто е жестока.

- Още един въпрос за киното: това всъщност не е твоята първа роля, ти участваш и в един късометражен филм, доколкото знам.
- Ха! По-скоро, ако имам някаква предишна роля, тя беше в театър 199. Там преди около две години играхме едно представление, което се казва „Кислород”. Режисьор е Галин Стоев. Автор е Иван Вирипаев - един руски драматург, който дойде в България да гледа постановката. Надявам се , че с този спектакъл съм придобил някакъв опит. Същото е и с предаванията, които водя, излизанията по разни сцени и т.н.

- Това щеше да е следващият ми въпрос. Ти все пак си играл и в театъра, изобщо мислиш ли за нова кариера в киното и театъра като актьор?
- Общо взето животът в България ни задължава да правим няколко неща наведнъж. Сигурно и ти се занимаваш с три неща едновременно. Така трябва, за да имаме нормален стандарт. По принуда се получава. Ако можех да си живея само с телевизионното предаване..., защото в момента имам толкова много ангажименти, че почвам да се огъвам. Чудя се как издържам – и физически, и психически. Ако можех да живея нормално само от телевизионното предаване, дори нямаше и да се замислям и да приемам предложения за странични неща, колкото и интересни да са те. Просто свободното време и възстановяването са общо взето равнозначни на тренировка. За да се получи добър резултат, 50% е тренировка и 50% почивка. А при мен в момента може би е 90% само бачкане и ми е много тежко.

- Пожелавам ти все пак да имаш и малко почивка. Като водещ и на предавания, и на концерти стоиш зад много микрофони. Къде ти е било най-приятно?
- Всичко започна от студиото, където снимахме „Джубокс” и там май се чувствам най-комфортно. Малък екип сме. Познаваме се и сме сплотени. Всеки си знае детайлите във всяко едно отношение. Иначе с тези големите участия по разни зали преживявам такива кризи, че каквито и пари да изкарвам, не знам дали могат да ми върнат това, което изразходвам. Изглежда, че не ми пука, но трябва да ти кажа, че вътрешно е зверска борба.

- В „Големите 10” си водещ и участник. Коя страна е по-приятна?
- Определено воденето ми е най-приятно, там някак си се чувствам в свои води. Тези другите неща като че ли са просто за добавка.

-Имаш много фенове, особено сред младите хора. С какво искаш да им повлияеш?
- Днес четох в един спортен ежедневник много готино интервю на Витомир Саръиванов. Ходил на мач на Левски в чужбина и казва, че на стадиона не е имало нито един среден пръст, нито една псувня. Всички са отишли като на забавление, все едно се намират в театър или нещо подобно. И ние имаме нужда от примери и от хора, които могат да побеждават. Примерно Христо Стоичков като взе Златната топка – да му се признае наградата. Да престанат да му търсят кусури. Той заслужава признание. Едва ли някой българин в скоро време ще вземе Златната топка. И на хората ще им е по-добре, ако могат да се радват на такива неща безкомпромисно. Всъщност не е толкова важно дали човек печели или губи. Важното е като падне, с тройна енергия да тръгне и да продължи напред. Така е в нормалните страни. Всеки трябва да вярва в силите си. Да бачка. Ако може да се отпусне, (не в негативния смисъл) да го направи. Да не се напряга много, но да си действа. По този начин нещата ще се наредят. Иначе животът може във всеки един момент да те изненада.

Дичо: „Лесно е да направиш нещо лошо, по-трудно е да направиш добро”

- От Део разбрахме, че подготвяш нов сингъл – романтично парче, в което пееш за любов, а не за това, че нямаш шеф. Разкажи ни нещо повече...
- Аз правя много нови парчета. Всяко нещо си е било с времето. Всяка песен идва за определен момент в точното време, така че си е имало място и за „шефа”. Няма да кажа как се казва новото парче, иначе е част от един албум, който ще пусна пролетта. Песните ще са различни. Общо взето ще се пее за нещата, които ми се случват. Иначе сме четирима човека – трима правим музиката, единият все още гледа. Студиото ми е вкъщи.

-Какво беше преживяването да се снимаш във филм?
- Беше велико изживяване. Сега разбрах как се е чувствал Чарли Чаплин. Някои оприличават походката ми на неговата. Трябва да гледате филма и ще видите.

- Присъства ли на представянето на „Бунтът на L” пред публиката на „Златна роза”?
- Да, публиката пляскаше много. Беше странно, аз никога не бях присъствал на такова нещо.

- Аплодисментите изненадаха ли те?
- Не, може би хората знаеха, че сме вътре. Ние влязохме с режисьора Киран Коларов. Имаше весели моменти и закачки в самия филм - предполагам, че затова хората са се радвали, но накрая свършва малко тъжно.

- Как мислиш, че ще мине филмът по екраните? Ще събере ли публика?
- Знам ли, така не мога да преценя. Последният български филм, който гледах беше „Мила от Марс” и нямам някакви особени спомени, освен че някакви хора пушеха трева. Баби най-вече.

- Допадна ли ти типажът, който играеш?
- Не знам дали ми допадна точно този криминално проявен герой, но Гърбов каза, че съм си влязъл най-добре под кожата на престъпник. Много добре съм се бил справил.

-Между другото, отрицателните роли се играят по-трудно...
- Според мен по принцип е лесно да изиграеш лошия. Лесно е да направиш нещо лошо, по-трудно е да направиш добро. Хората лошите неща ги правят постоянно, а за хубавите малко трудно се замислят. По-сложно им е. Иначе другото идва отръки – да развалиш, да счупиш, да удариш, да нараниш, да откраднеш – това са много лесни неща. Нашето ежедневие е пълно с такива неприятности.

-Историческото време в сюжета е моментът на прехода. Какво си спомняш от този период?
- Да, през половината филм ние сме в ареста като политически затворници.
През онова време аз живеех в блок на 13 етажа и помня само, че вратата никога не се заключваше. Като си тръгнах оттам 1999-та година, всичко беше заключено с блиндирани врати. Почти всеки беше обран с изключение на моя апартамент, може би защото нямаше какво да откраднат. Така че общо взето си спомням повече спокойствие и по-малко надпревара между хората, но демокрацията явно го изисква. Всеки иска да е в играта и да забогатее, докато едно време никой нямаше право на това. Всички работехме за по 150 лева. Тези политически неща, които ни се случват във филма наистина са били такива. Даже доколкото си спомням – защото вече мина година и половина, докато направят филма - Киран Коларов казва, че някои от героите са реално съществували хора.

- Трудно ли се прави българско кино?
- Киното изисква много пари - поне от това, което виждаме - динамичните западни продукции са свързани с много пари и явно шоуто минава през милионите долари. Според мен хората трябва да гледат нашия филм, защото той не е от най-евтините български продукции. Пък и ние с Део се пробваме да играем и ще е интересно да се видят двама аматьори в киното. Партнираме на сериозни имена - Христо Гърбов, Вальо Танев.

- Откъде дойде поканата да участваш?
- Киран Коларов явно ме е виждал много пъти по различни клипове. Един ден се видяхме и каза, че иска да ме снима.

- Не сте минавали на кастинг?
- Не, само ме снима в един офис за 5 минути. Каза ми: ”Сега малко да ти е тъжно, сега – да ти е весело, сега кажи „Здравей” и това беше. Каза, че се получава много добре. Така играхме два месеца. Удоволствието е голямо, така че съм готов да снимам отново и чакам покани. Нека хората да гледат филма, за да преценят дали ставаме за тази работа.
В крайна сметка ние сме българи и трябва да си гледаме българското и да го уважаваме. Такива са ни били възможностите. Мисля, че филмът е станал горе-долу. Киран се е потрудил. Тъжният край си е тъжен. То си ни е тъжна цялата реалност. Ние сме още в тази действителност, която беше и тогава. Хората са по-злобни. И понеже са злобни, това ги кара да са по-сами, а защото са сами – затова са тъжни. Никой вече не се събира и не си говори. Хората просто се отчуждиха. Но нещата ще се оправят. Пътят на демокрацията е много трънлив, а и ние сме объркани. Нормално е да е по-трудно, но пък така се развиваме повече. Всички се борят повече и един ден ще имаме и хубаво кино, но някой трябва да извади пари.

- Да се върнем към музиката. Вече пееш самостоятелно, каква е разликата откъм ангажименти, начин на работа и т.н.?
- Сега тепърва трябва да доказвам име. Може да е малко по-трудно, но със сигурност ще е по-интересно, защото работя с по-интересни музиканти - като начин на мислене, а и това, че са доста по-млади и слушат по-модерна музика, каквато и аз харесвам. Позволяваме си да смесваме много стилове. Например новото парче е по-китарно, няма да е хип-хоп като предишните. В предишните пях повече за по-лични неща, сега ще пея за любов. Но пак за тази същата щура любов.

- С Део направихте и музикален, и филмов дует. Ще го поканиш ли и в новия албум?
- Не знам дали да го допускам вече толкова близко до мен (смее се). Няма да имам нищо против пак да направим заедно нещо. Ще му дам някоя от песните, ако му хареса – да си изпее нещо. Ще поканя много хора да пеят с мен – например бате Венци от „Ъпсурт”, ако си хареса някое парче. Искам да попея и с някои мацки, ще се разбере кои са впоследствие. Изобщо мисля да не правя повече песни сам.

- Къде могат да те видят почитателите ти?
- Имам участия. От време на време по пиано баровете в София, защото не останаха рок клубове.

- Какво е нивото на българската музика днес?
- Зашеметяващо. Но в последно време се появиха доста интересни неща като това, че „Ъпсурт” изпяха доста истини и дадоха възможност да се кажат по-откровени реплики.

- Какво е мнението ти за MP-3-те?
- Нямам представа как може да се спре цялата работа. Може би в Интернет-бъдещето ще има възможност да се изтегля по едно парче и то да бъде заплащано във времето на цена 3 или 5 стотинки, но трябва да спрат да се свалят цели албуми.

- Има ли нещо, което искаш да кажеш на зрителите на „Бунтът на L”?
- Да гледат филма, защото ще им хареса. Така и така целият период от време, за който става дума ни се е случил между `86 и `94 година, така че на всички ще е интересно малко да се върнат назад. Има и някои по-малки, които ще видят какво е било в старото време. Това е – да гледат филма и да чакат новото парче. Скоро ще снимаме клип и мисля да е на морето, ако не завали сняг дотогава. Режисьор ще е Валери Милев.

- Двамата с Део имате влияние върху младите хора. Ако трябва да се обърнеш тях с някакво послание, какво ще бъде то?
- Ако може всеки да си избере някакъв спорт и да го практикува. И да се обърнат повече към религията, защото там ще научат повече неща за живота – как да си говорим повече, да сме по-щастливи и усмихнати, вместо да сме гневни и да се мразим един друг. И да слушат повече хубава музика.

Ревюта

• Ревю на Беулф

• Ревю на Хитман

• Ревю на 30 Дневна Нощ

• Ревю на Американски гангстер

• Ревю на Неудобната истина

Статии

• ПРЕВЮ: The Spirit

• ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕВЮ: От „Алхимикът“ до „Warcraft“: Фентъзи филмите до 2010 - Част 2

• ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕВЮ: От „Алхимикът“ до „Warcraft“: Фентъзи филмите до 2010 - Част 1

• ГОЛЯМОТО ПРЕВЮ на Movies-bg за 2008 – Пачино и Де Ниро в Righteous Kill

• ГОЛЯМОТО ПРЕВЮ на Movies-bg за 2008 – Супергероите

Интервюта

• Джилиан Андерсън: Новата Скъли е по-улегнала

• 10 000 пр. н. е.: Цял месец бягахме от мамути

• Анджелина Джоли: В “Беулф” най-много си харесвам опашката

• Ръсел Кроу и Дензъл Уошингтън: В “Американски гангстер” историята е страхотна

• Джоди Фостър: Искам да се видя в киното на 70 години

Последните 10 Трейлъра

АНКЕТА

Кое продължение от 2008 е най-добро?
	Индиана Джоунс 4
	Невероятният Хълк
	Рамбо
	Хелбой 2
	Хрониките на Нарния: Принц Каспиян
	Черният рицар
	Друго
Трябва да влезете в акаунта си за да можете да гласувате.

Movies-BG.org TOP 10

1. Кръстникът II (1974)

2. Черният рицар (2008)

3. Хрониките на Нарния: Принц Каспиян (2008)

4. Кръстникът (1972)

5. Кръстникът III (1990)

6. Добри Момчета (1990)

7. Кибритлии (2003)

8. Белязаният (1983)

9. Целуни момичетата (1997)

10. Недосегаемите (1987)

[ВИЖ ПЪЛНАТА КЛАСАЦИЯ]»
[ОЩЕ КЛАСАЦИИ]»

| | |