Ревю на Мис Слънчице
от Георги Кънчев
Черна комедия, сатира или искрена човешка драма? Или от всичко по-малко? "Мис Слънчице" е рядко срещан филм, който не е изпълнен с вътрешно напрежение, сърцераздирателна драма или неспирен смях, но те държи пред екрана, без да можеш да откъснеш поглед от него . Актьорите, повечето с богат опит в комедията, правят изключителни роли така убедително и ненатрапчиво, че героите, толкова абсурдни и толкова реални по своята същност, да преминат през какви ли не изпитания, отново толкова абсурдни, но и напълно възможни. Тези налудничави изненади, които очакват семейството, тръгнало на път за конкурс по красота, са толкова толкова автентични, колкото и очарователни. Така, на базата на най-изпитаното средство за постигане на хумор - контрастът, се получават много, наглед съвсем нетърсени, комични моменти. Но това не е просто комедия, това е един филм за нещата от живота, такива, каквито могат да се случат на всеки. Ето защо не липсват и драматичните моменти, трогателни и покъртителни със своята дълбочина в една истинска човешка драма.
Сатира на конкурсите за красота, на някои места филмът прекалява в желанието си да покаже тези събития в цялото им лицемерие. Въпреки това обаче, нито за момент не се прекъсва връзката със зрителите, а пък хуморът, създаден от абсурдната комбинация на кой от кой по-шантавите персонажи, се поддържа най-вече от Стив Карел. Актьорът е над всички в ролята на опитал самоубийство, депресиран професор и хомосексуалист, стоящ "на ръба", като именно на него дължим някои от най-комичните моменти във филма.
Като цяло получаваме един истински и неподправен, понякога малко преувеличаващ със сарказма сюжет, една забавна и трогателна история, която със своята непосредственост и искреност ни кара да потърсим лъча слънчице в своето собствено ежедневие.
Оценка 8/10
|
Начало |
