Ревю на Неудобната истина
от Георги Кънчев
Очакванията към този определено амбициозен проект бяха за един сериозен и провокативен, дори вълнуващ документален филм върху проблема за глобалното затопляне. Оказа се обаче една суха и поучителна лекция, изнесена от "бившия бъдещ президент на САЩ", както Ал Гор в началото се самоиронизира. Да, наистина това е филм, който ще те накара се замислиш, но надали ще си го спомниш следващия път, когато се качиш на колата си или когато светнеш неикономичната крушка в стаята си. Все пак поздравления на Гор за усилията, които полага по въпроса, но надали ще постигне голям ефект с филм като този. Или може би той не търси такъв ефект? Филмът губи и от това, че е политизиран, но не в плоскостта на неутралното настояване за действия, а в личния план на Ал Гор и така филмът се превръща в скрита реклама. Директните обвинения са насочени, естествено, срещу администрацията на Джордж Буш, на фона на чиито престъпни бездействия Ал Гор се самопредставя едва ли не като „спасителя в ръжта“, пардон, „спасителя в ледниците“. Като цяло филмът е доста реалистичен, а представените доказателства изглеждат неоспорими, което е и силната му страна . Проблемът идва повече от начина на представянето им. А за да бъде постигната амбициозната цел, която Гор си поставя, е важен именно начинът на представянето на информацията. Защото, колкото и увлекателна да е презентацията му на живо, толкова неатрактивна е тя за кино-зрителя. Така че в заключение – едно голямо браво за идеята, която макар и неубедително представена, сама по себе си носи достатъчно заряд, за да доведе до така нужната публичност на проблема.
Изобщо филми като този са едно начало. Както е и начало поне днес да ползваш само градския транспорт или най-после да смениш старата си крушка в стаята с флуоресцентна.
Оценка 6,5/10
|
Начало |
