Робърт Де Ниро: "Като режисьор търся вътрешното оправдание за постъпките на героите "
Името му се свързва с превъплъщенията му в „Кръстникът”, „Шофьор на такси”... Най-често ще го срещнем като мафиотски бос или гангстер. Той държи на безценното качество да бъде достоверен. Това е и причината да нададе 25 кг. Ролята е в „Разяреният бик” на Скорсезе.
Филмографията му включва рекорден брой преуспяващи заглавия. Сред тях са още „Нос страх”, „Казино”. Той и Марлонд Брандо са единствените, които са получили „Оскар” за превъплъщенията си в един и същи човек – Стария Дон Вито и младия Вито Корлеоне във втората част на „Кръстникът”. Актьорът има и опити зад камерата и като продуцент.
През 1993 г. режисира „История от Бронкс”, а сега – „Добрият пастир” с участието на Мат Деймън и Анджелина Джоли. Новият филм е част от програмата на фестивала в Берлин.
- Вие снимате „Добрият пастир” повече от осем години. Това не прилича на холивудското темпо.
- Разчитах, че няма да продължи толкова дълго, но в киноиндустрията се случват процеси, които е невъзможно да ускориш. Има обстоятелства, на които си длъжен да се подчиниш.
- Това важи даже за човек с вашия статус?
- Статусът тук няма значение. Ако хората не дават пари за такъв проект, никакво име не може да помогне. За „Добрият пастир” никой не искаше да рискува. Сценарият циркулира няколко години в Холивуд. Даже попадна в списъка с десетте най-добри незаснети сценарии. Защо? Толкова голям е бил финансовия риск. За съжаление за него разбрах, чак като почнаха снимките.
- Би трябвало да е обратното. Комбинацията „ЦРУ, тайни и шпиони”, която се прицелва в комерса, би трябвало да уцели безпогрешно...
- Точно в това е въпроса. И аз попаднах в този капан! От детството обожавах шпионските ситуации. Така, като се появи сценарият на „Добрият пастир” на Ерик Рот, съчиних друга история, която не можах да завърша. Обърнах се към Ерик за помощ, но той отказа. Така стигнахме до компромисния вариант – той да допише моя сценарий, а аз да заснема неговия, който е вече готов.
- Точно като по шпионските филми...
- Стараем се да съответстваме на жанра.
- Жанрът на „Добрият пастир” е съвсем различен. Във филма има страсти, но те съвсем не са шпионски. Смесили ли сте акцентите?
- Ненавиждам подобни въпроси. Вие сте зрител – гледайте и решавайте. Много неща просто не може да се обяснят. Понякога питат: „За какво е този филм?” – не мога да отговоря. Аз заснех конкретна история. Тя съдържа следите от моя мироглед. Някой неща съм успял да предам съвсем точно, а други не съвсем. Аз имам претенции към някои от епизодите, но като цяло съм доволен от резултата.
- В актьорските среди често ви наричат перфекционист. Това качество предава ли се и в работата ви като режисьор?
- Иска ми се да бъде така. Много от снимките можеха да станат и без моето пряко участие, но аз исках да присъствам във всички. Всеки кадър съм го разглеждал по няколко пъти. Изпадах в параноя, като си помислих, че може да съм пропуснал нещо важно.
- Опита ли се ЦРУ да повлияят на филма?
- Не, не. Те прекрасно разбраха, че такъв филм ще се появи рано или късно. Аз имах консултант, който бе ветеран от ЦРУ, с тридесетгодишен стаж. Ние снимахме дълго и свикнахме да се доверяваме. Преди да започне работа, аз го питах какво да направим, че епизодите да изглеждат още по-достоверно. Аз не очаквах той да ми довери някакви тайни. Освен това бях прочел всичко, което е било публикувано за ЦРУ. Така си набавих доста детайли. Търсих правдивостта, а не скандалното.
- И така портретът на ЦРУ не се е получил никак лесно.
- Не съм си поставил критическа задача. Като актьор винаги търся вътрешното оправдание за постъпките на героите.
- Придържахте ли се към същия принцип, когато рисувахте изображението на агенти от КГБ?
- Говори се, че това е първият филм, в който руските шпиони не са показани като безмозъчни глупаци. Те са достойни и опитни съперници. Преди да започне снимачния процес бях в Москва. Срещнах се с много офицери в пенсия. Отлични момчета.Те дори ме водиха на баня.
- Защо не взехте руски актьори да изиграят агентите на КГБ?
- Исках, много исках. Исках да има от Англия, Русия и Америка. Прослушах много, но нито един глас не ми прозвуча убедително. Може би е заради прекалените различия.
- Стана ясно, че главната роля е трябвало да бъде изиграна от Леонардо Ди Каприо. Защо я дадохте на Мат Деймън.
- Предложих тази роля на Леонардо преди осем години. Той много се заплени. Дори започнахме първоначалните репетиции, но проектът забуксува. В началото, както вече казах, не намерих пари и заложих мои. Надявахме се, че ще успеем да се вместим в предварителния план. Но не стана. Лео започна да снима със Скорсезе. Появиха му се и други проекти. След няколко години не исках да рискувам да го чакам още два месеца. Уплаших се, че ако не започна веднага, никога няма да започна. По това време Мат Деймън се оказа свободен. Той е прекрасен актьор и работата с него е удоволствие.
- Как се срещнахте с Анджелина Джоли? Защо предложите ролята на разочарованата жена именно на нея? Тя има съвсем различно амплоа.
- Знаех, че с нея ще се получи. Тя също го знаеше. От самото начало искаше тази роля и я очакваше. В киното това има единствено значение.
- Повечето от актьорите се прекланят пред вас. Когато вие сте режисьор помагате ли им, мешате ли им се на снимачната площадка?
- В изкуството преклонението още на никой не е помогнало. Когато поработиш с някой няколко дни преклонението губи значение.
- Как се отнасяте към вашия звезден статус?
- Много добре.
|
Начало |
