Ревю на Беулф
Вече се уморихме от епични саги и приказни фентъзита, но новото заглавие Беулф ни се вижда интересно поне по две причини – прилича на 3D анимация, но с лицата на Анджелина Джоли и Антъни Хопкинс, и разказва славен староанглийски епос в разчупен вариант.
Много уважаваме режисьора Робърт Земекис заради Форест Гъмп и Корабокрушенецът, но той отдавна се увлече по един друг вид кино – започна трескаво да експериментира с новата снимачна технология performance capture. При нея живи актьори играят ролите си както обичайно, но впоследствие по дигитален път на екрана излизат анимирани и трансформирани според нуждата на образа. Първият такъв опит на Земекис беше Полярен експрес, после продуцира Къщата чудовище, а сега с Беулф отново пробва вече усъвършенстваната технология. Напредъкът е видим – филмът е достатъчно реалистична анимация и с много патос разказва историята на храбрия герой Беулф. Не липсва и попкултурният заряд, даже е в повече. В близък план следим титаничния Беулф – двуметров мъжага, който непрекъснато крещи с пълно гърло "Аз съм Беулф" досущ като онзи хубавец, който викаше "Напред, спартанци!" в 300. Както помнят старите митове и легенди на Севера, той е извънредно смел воин от гаутското племе (от южните части на Швеция), който идва на помощ на датския крал Хродгар (Антъни Хопкинс), тормозен от ужасното чудовище Грендел и неговата майка (Анджелина Джоли като жена-влечуго в златна кожа). Уверен в силите си, Беулф побеждава звяра в неравна битка, по време на която е гол-голеничък. Историята продължава 50 години по-късно, когато храбрецът вече е заел мястото на краля Хродгар, но е станал жертва на дързостта си ("хюбрис" на митологичен език) и жаждата за слава и власт. Тогава се появява ново чудовище за убиване... Това е само основата на историята, но двамата луди сценаристи (единият автор на комикси, а другият съсценарист на Криминале) са измислили такива интерпретации на епоса, че професорите по стара английска литература ритуално ще си оскубят косите. Ние също имаме едно малко, но съществено несъгласие – на български би трябвало да казваме Беоулф, а не Беулф. Но да не издребняваме – на подобни филми няма смисъл да се гледа сериозно.
Нови технологии
Не сме специалисти, за да обясним в детайли технологията на performance capture, но отстрани нещата изглеждат така: вместо да се строят декори, да се обличат костюми и да се правят гримове и прически, всички актьори се появяват на празната снимачна площадка с прозрачна маска на лицето, върху която се рисува мрежовидна точкова схема; после поставят на главите им нещо като каска, тип велосипедна, снабдена с електроди и други извънземни неща; накрая ги обличат в костюми от ликра, плътно по тялото като при водолазите, слагат им ръкавици и ги пускат да си кажат репликите. Казват, че бързо се свиквало да гледаш колегите в трико.
Стари легенди
Поемата Беоулф принадлежи на англосаксонския героичен епос и съдържа фолклорни, митологични и исторически елементи. Датировката е трудна, както обикновено при предаваното устно творчество, но се счита, че поемата е записана най-рано през 6 век. Хващайки се за факта, че по това време единствените хора, които са могли да пишат, са били монаси, двамата сценаристи на филма Беулф решават, че най-вероятно тези добри християни са изрязали и преиначили небогоугодните и твърде езически пасажи. Затова сценаристите се захващат да попълнят празните места в разкъсаната и хаотична като структура поема и сглобяват модерна сага с извънбрачни деца. Дали е редно, оставаме да кажат академиците.
iMDB рейтинг: 6.9/10
Ревю от nev
|
Начало |
